Морал е мръсна дума, разбира се, но пък ми е любима. Нещо като антипод на свобода или като описание за смотаняци със скучен живот.
Да си морален е демоде. Но пък и всяко нещо, обречено на изчезване, рано или късно бива „открито” и става обект на поклоничество. Може би един ден днешните смотаняци с принципи, ще се превърнат в гурута, като вегетарианците и хомосексуалистите, до вчера едва загатнати, а днес добили актуалност.
Мда. Крача по тротоари, осеяни с храчки и кучешки екстременти, вдъхвайки с дълбоки гърди свежият мирис от уличните кофи, който твърде много прилича на свобода, пълна свобода. Свобода например да паркираш пред входа на нечий паркинг. Или свободата на теглиш черта с ключ от предния капак до багажника на всеки нахалник, който ти пречи. Свободата да работиш или не. Да си вдигнеш паметник по средата на градската градинка, ако имаш пари, желание и време. Ако искаш да се сбиеш, ако искаш да носиш пистолет. Да си купиш един-двама съдии, няколко общински съветника, едно-две разрешителни – за всеки случай и за разкош.
Да, свобода също е хубава дума, макар да не е от фаворитите ми. Но не за това исках да пиша. А за правото ни да бъдем неморални, егоисти, некомпетентни и нахални.
Двоен морал
Грубо казано двойният морал означава, че за дядо Петьо от село Долно Камарци не може, а за Петър Някой си от Върхушката може. Или например, че Митро Кварталната Мутра е обесник, а Бетовен е гений с малко буен нрав.
Или да сте чували някой да нарича Ремарк досаден пияница? Разбира се, че не. Талантът има нужда от вдъхновение.
А моят любимец Жерар – безпътно момче и престъпник? Точно обратното! Миналото му е покрито с мъглата на някакъв авантюристичен ореол. Безпътието се нарича свобода, престъпленията – невинни грешки по пътя към съвършенството.
Не, нямам намерение да ругая двойния морал. Напротив! Той е нужен. Защото всеки от нас носи черното и бялото в себе си. И ако една сутрин се събудим и просто ни се иска да напсуваме всички наоколо и да смачкаме, един-двама, които зависят от нас, ще го направим. То е по-силно от нас. Но в света има равновесие и когато вземаш, трябва да даваш. Когато вършиш безчинства, трябва да можеш да запълниш дупките, които оставяш след себе си с нещо по-добро.
Ако това момче:
е всъщност лентяй, който изпива всички пари, които печели, какво от това??? Той свири божествено, без усилие, сякаш музиката витае някъде над него и той просто я улавя. И ако той е направил поне двама по-чувствителни, по-замислени, по-щастливи, нека си има своите пороци. Талантите имат право на труден характер. И на грешки. И на това да не бъдат осъждани.
Но ако ти не си направил нищо в живота си, което си струва; нищо, което да оставя следа, което да прави хората по-добри и живота по-смислен. Ако красотата ти е чужда… Ако обичаш, приятелю, разкарай колата си от входа моя гараж! Иначе не отговарям за стоповете ти.
Може и да обичам морала, но и аз съм човек.
Адриана за ... 