Истинският талант е самоуверен. Къде би стигнал светът, ако Моцарт започнеше да скромничи? Или ако Роден се съобразяваше с критиците?
„Ужасно много се харесвам” – казва Христина Делчева- Мачикян усмихнато. „И останалите просто нямат друг избор, освен да ми отвърнат със същото.”
Тя е пианист по професия и поет по призвание. Когато чете стиховете и, човек би останал с убеждението, че да се пише е безкрайно лесно. Обича леката ирония, изненадващите поанти, а сравненията и са неочаквани, сякаш излезли изпод четката на абстрактен художник. Познахте ли я? Това е Hristam.
Как започва създаването на едно стихотворение? Имаш ли си ритуали? – питам аз.
Не, никакви ритуали. Понякога се случва, докато си мия зъбите или се къпя, готвя или пера… Думите просто се подреждат по определен начин, а аз трябва просто да ги запиша – лесно е.
Смяташ ли, че истинският талант върви и с известна доза .. самодоволност? Като при Моцарт например…
При мен върви…за Моцарт не знам – смее се тя. – Не обичам излишната скромност. Намирам нея за поза. Човек трябва да умее да се самооценява и да уважава това, което прави добре.
Отрицателните мнения никога ли не те притесняват?
Защо да се притеснявам. Това му е интересното. Ако всичко е еднакво, би било скучно. Аз се харесвам, но има всякакви хора. Те не ме притесняват в никакъв случай
Но да се харесваш сам почти винаги е недостатъчно – отвръщам аз.
Не, нямах предвид това. Аз се харесвам на повечето хора. Просто защото съм позитивен човек. Излъчвам ведрост. Простичко е.
А тази ведрост би ли могла да бъде поза?
Е, просто съм се научила да приемам нещата от към положителната страна, а такава винаги има. Би могло да бъде и поза. Но не и при мен. Аз съм безкрайно искрен човек. Откровен до болка.
Как би искала да се развиеш в бъдеще?
Хей, аз вече се развивам. Занимавам се с всичко, което ми доставя удоволствие. Не, не искам да имам крайна цел. Искам да очаквам. Искам да ми е интересно.
А би ли искала да добиеш известност извън интернет? Това е все пак един различен свят с различна аудитория.
Не виждам особена разлика. И май не държа чак толкова. Ако го исках досега щях да съм го направила. Обикновено правя и постигам това, което искам.
Тя живее в хармония със себе си. Просто рядко се случва да срещнеш истински доволен човек. Но така е с талантите. Те не изпитват съмнения. Те знаят цената си. И слава Богу! Природата е просто съвършена. Тя дава талант, но дава и сила, с която да го пазиш непокътнат. Дава чувствителност, за да създаваш, но дава и гордост, която те издига над критици и съмнения.
Те не са свръх-хора. И те се смеят и плачат, и понякога падат, понякога грешат. Но дори грешките им поразително приличат на изкуство.
автор: Адриана Белчева
оформление: Ран Ранков
Адриана за ... 
